Елементи на интериорната композиция
Центриращият елемент в интерорната композиция, ни показва, че дизайнерския проект се изгражда от неравностойни елементи.
Не може да се говори както за интериор само от еднакви столове или чаши, така и за композиция само от равномерно разположените квадратчета на мрежестата завеса. Както и да се подредят, тези елементи не могат да привлекат вниманието ни с нещо по-значимо от равномерния си ритъм.
Постановката се изменя от момента,в който плочките станат разноцветни или някои от квадратчетата на мрежестата завеса започнат да се запълват с бодовете на бродерията.
Но и сега, ако различните квадрати са разположени в редове или в шахматен порядък, композиция отново няма да се получи. Нейните наченки се появяват едва когато някои от отличаващите се квадрати започнат да се уголемяват, струпват или извисяват в характерни, запомнящи се съчетания.
А за да се получат такива съчетания, винаги трябва да има някакъв фокусиращ център или водещ преобладаващ елемент.
Няма композиция без водещ елемент.
Подредени върху гола стена, три еднакви картини ще изглеждат случайно поставени. Ако обаче те са приобщени към някакъв мебел или средната е по-голяма, те са вече композиционно свързани и убедително ще стоят на своето място.
Така е и с всички останали мебели, разбира се, без да се приема, че една от тях винаги трябва да бъде по-голяма.
Водещото начало в интериорната композиция е най-често в уместността. Водещи могат да бъдат група от мебели, например масичката и фотьойлите в дневната или масата и столовете в столовата.
Такива могат да бъдат и отделни асксеоари, например бутилката сред няколко чаши, закачалката в преддверието или леглото в родителската спалня.
Водещите елементи в интериора са важни и не бива да се отстраняват.
Ако например отнемем няколко стола от масата в столовата, обстановката няма да се промени, но ако махнем самата маса, останалите мебели ще изглеждат случайни, разпилени и ненужни. Напротив, водещите мебели или вещи трябва да се изтъкват.
Това е другото качество на водещия композиционен елемент – той изглежда по-добре, когато се подчертае. Подобно на първата птица в ятото центриращите мебели в интериора трябва винаги да се открояват и да привличат погледа.
Приравняването в случая води до неуспех. Например дневната ще изглежда вяла, ако подчертаем чрез някои вещи различни места в нея, а пренебрегнем масичката в къта за общуване.
Но ако подчертаем масичката с покривка, пепелник, фруктиера или букет от цветя, тя ще изпъкне, като че ли ще „притегне“ останалите вещи към себе си и
дневната ще стане приятна и жива.
Ако застелем масата за хранене със сива покривка я заобиколим с оранжевочервени столове, тя няма да бъде привлекателна въпреки участието на най-активния цвят.
Но ако я застелем с обикновена бяла покривка и я заобиколим дори с безлични столове, ефектът ще бъде много по-добър. Ако в спалнята са разпръснати много вещи с активни цветове,а леглото е с пастелна бледа покривка, ще се създаде чувство за безпорядък.
Но ако покривката на леглото е с активен цвят, а същите вещи са с по-бледи цветове, в нея ще навлезе спретнатото единство на композицията.
Притегателната сила на водещия елемент обаче е възможна само до определена граница. Тя не може да бъде нито много голяма, нито много малка, тъй като в тези случаи или няма да създаде, или няма да задържи композиционното единство.
Например, ако пред масата в къта за общуване в дневната се постави само една малка табуретка, няма да се стигне до композиция, тъй като притегателната сила на масата ще бъде много голяма.
Ако пък около същата маса се групират няколко големи фотьойла, нейната притегателна сила ще е незначителна за тях и отново няма да се получи впечатление за съподчиненост.
Това се отнася и за съчетанието на всички останали мебели.
Невъзможно е да се изградят композиционни връзки между миниатюрна статуетка и голям бюфет от масив, голяма картина и малка стена, малко пространство и големи мебели или други подобни неравностойни съчетания.
И все пак уютната, домашно топла композиция на интериора не може да се постигне само чрез точното спазване на сухите определения за естетическо съвършенство.
Те трябва да се знаят, но да се прилагат в съответствие с личното ни чувство за удобство, красота и целесъобразност.